Кой манталитет доминира
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 9 май
Ако днес в главата ви закънти Одата на радостта от Девета симфония на Бетовен, не се изненадвайте. 9 май е Денят на Европа, а шедьовърът на немския композитор е официалният химн на Евросъюза. От уважение към историята уточняваме, че в соцепохата отбелязвахме светлата дата като День победы. Тогава обаче звучаха съветски маршове, а не Одата на радостта.
Днес времената са други. От две години сме пълноправни членове на Общия европейски дом и дори сме амбицирани да установим свой ред в него. Кои са европейците в българската действителност? Ръгат ли ни още лактите на Ганьо Балкански? Интересни въпроси около днешния празник, чиито отговори ще намерите в култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд.
Пет знаменитости с европейски маниери...
1. Гиньо Ганев
Облагородяващото присъствие във високите етажи на властта, независимо какво е управлението. Когато беше зам.-председател на ОФ, внасяше аристократизъм в диктатурата на пролетариата. В годините на прословутия преход пък ни показа, че е възможно да говорим, без да си крещим. Масон, който не парадира с мястото си във Великата ложа - за разлика от други зидари и обикновени строители.
На 81 години Гиньо Ганев продължава да е еталон – за мярка, възпитание, обноски. Прилича на звероукротител на вресливата ни действителност и с нескрито задоволство носи прозвището Човека-парламент. Получи го като признание за бащинството си над актуалната конституция и заради факта, че е бил народен представител шест мандата – три пъти преди 1989-а и още три след това.
В последните години Гиньо Ганев се прочу и като арменския поп на българите – защото стана първия национален омбудсман. Законът повелява тази личност да бди дали държавните институции спазват правата и интересите на гражданите. Както си му е редът, Ганев приема всякакви оплаквания, но не забравя да напомни, че доброто управление не е възможно без добри граждани.
СНИМКА: БУЛФОТО
Среща на върха – Гиньо Ганев миг преди да целуне ръка на поп кралицата Лили Иванова.
Преди да дойде демокрацията, Надежда Михайлова беше романтична поетеса и преводачка от испански. После стана първата жена-външен министър на България. Пребори се да паднат визите и я нарекоха красивото оръжие на дипломацията. Вечеряше с Кисинджър, разменяше целувки с Мадлин Олбрайт, укротяваше с поглед строгия Ферхойген. Тежкото обкръжение и високопарните етикети към фамилията й сигурно са гъделичкали егото й. Чувствителната натура на Хубавото Наде обаче не позволи на суетата да вземе връх. Каквото и да прави, Михайлова остава продавачка на надежда. Точно така я приемаха през 90-те, когато беше приветливото лице на току-що създадения СДС. По същия начин изглежда и сега – когато е написала в профила си във фейсбук как „продължава да вярва, че това, което не убива СДС, само го прави по-силен”.
СНИМКА: http://www.nadezhdamihaylova.eu
Душа на поет и мозък на стратег се кръстосват в личността на синята лидерка.
Бялата лястовица в държавата на тарикатите. Крехка жена, призвана да събаря бариери и предразсъдъци. Обитателите на Общия европейски дом може и да са подозрителни към „съквартиранта” си България. Нещата обаче се променят, щом на предна линия излезе Кунева. Бърза справка показва, че нашият комисар по защита на потребителите е сред най-награждаваните личности на Стария континент - има ордени от краля на Испания и Почетния легион на Франция, както и орден на Звездата на италианската солидарност.Затова не е чудно, че когато политиците ни сгафят, пускат образцовата Меглена да оправя батака. Миналата година Кунева получи и званието „Европеец на 2008-а”, защото победи в анкетата на списаниие „Юръпиън войс”. „Кунева показа, че защитата на интересите на потребителите помага да се направи ЕС по-популярен сред гражданите му. Нашите читатели възнаградиха нейната работа”, коментира Дана Спинант, редактор в "Юръпиън войс". Явно така мислят и читателите на „Юръпиън аджента”, което пък обяви българката за Комисар на 2008-а.
Кунева има официална титла „Европеец на годината” от читателите на списание „Юропиън войс”.
Има един лаф, че хората в България докато се усмихнат и вече са се озъбили. Той може и да важи за мнозинството, но Орлин Павлов е изключение. Два реда бисери проблясват, когато разтегне устните си, и сломяват всякаква съпротива или критика. Затова сме склонни да забравим, че той сътвори гаф на „Евровизия” много преди Краси Аврамов да атакува конкурса. Мяукащото парче „Лорейн”, с което Орлин и бившата му група „Каффе” ни представиха през 2005, беше сред големите недоразумения на състезанието. А стигна до там след съмнения за манипулиран вот. Но тази история е минало за Павлов. С днешна дата синеокият певец е сред най-обичаните лица в шоубизнеса. В края на 2008-а стана Крал на бала в шоуто Dancing Stars. През цялото време на риалити формата излъчваше позитивизъм и внушаваше, че живее, за да се забавлява. Победата му на финала беше логична и показа, че българинът вече е готов да смени тежката славянска душевност с по-епикурейско отношение към живота.
СНИМКА: БУЛФОТО
Позитивизмът на 30-годишния Орлин Павлов е заразителен.
Актриса със смазващ интелект, но от човечност не парадира с него. Титанична на сцената, държи да остане незабележима в живота. В нея има нещо аскетично и просветителско – може да е по рождение, а може и да е следствие от общуването с велики автори и текстове.
Дълго време Петрова беше незаслужено пренебрегвана при раздаването на награди. Миналата година обаче взе първия си „Аскеер” за поддържащата роля на Дагни Юел в „Стриндберг в Дамаск” – спектакъл от афиша на „Сфумато”. Този месец пак чака статуетката на гол воин с меч в ръка, изваян от Чапа. Отново е за играта й в представление на тандема Младенова-Добчев. В „ОООО – Сънят на Гогол” Петрова сменя кожите на Непознатата, Василиса Кашпоровна, Фьокла и кучето Меджи. Дали и сега ще гушне „Аскеер”, за самата Снежина не е чак толкова важно. За нея значение има само прегръдката на сина й Иван.
СНИМКА: АРХИВ
Снежина Петрова е сред малкото интелектуални актриси в българския театър. Тук произнася реч, секунда след като е получила награда „Икар” от Съюза на артистите
... и пет с балкански
Бивш президент на Световната банка и зам.-министър на отбраната на САЩ през първия мандат на Джордж Буш. Пример как явлението Ганьо Балкански връзва плод в Бруклин. Измисленият герой на Алеко Щастливеца сваля чорапи в банята и по краката му остават отпечатъци от шарки. Сюжетът интригува, но не може да се сравни с гледката от изутите чепици на Пол Улфовиц. Преди две години той посети Турция като финансист №1 на планетата. Домакините го разходиха из местните забележителности и го поканиха в Селимие – най-голямата джамия на Балканския полуостров и гордост на Одрин. Традицията повелява преди влизане в храма на исляма човек да се събуе. Улфовиц го стори и наоколо се разнесе миризма на шок и ужас – чорапите на банкера бяха тъжно прокъсани, а през огромните дупки, надничаха палците му. Бърза справка сочи, че по това време заплатата му е $391,440. Одрин помни още един гаф – при обиколка из чаршията американецът харесал две сребърни гривни за дъщерите си. Нямал обаче достатъчно пари и бодигардовете му се бръкнали за покупките. Поуката от цялата история е, че понякога по чорапите посрещат, а по портфейла изпращат.
Пол Улфовиц показа, че няма значение дали си влиятелен банкер или последен бедняк. Пред съдраните чорапи всички са равни.
СНИМКА: РОЙТЕРС
„Чорбата” – този типично балкански специалитет има ключова роля в личностното и професионалното му развитие. Родният му тим е ЦСКА и там Чичовото, както го наричат заради роднинството със стратега от Мировяне Димитър Пенев, забърка първите си голове и изцепки. После поживя в чужбина и понаучи някои маниери. В резултат изискана супа измести „чорбата” от менюто му. Дотолкова, че роди крилата му фраза „Който ме уважава, ме уважава. Който не ме уважава – да духа супата”. Кулинарната закана дойде след автогол на Любо на европейското първенство през 1996 г. в Англия в мача срещу Франция от предварителните групи. Думите му обидиха цял народ и младият Пенев беше изхвърлен от националния отбор месеци наред. После го помилваха. Понастоящем „супер Любо” пак е в казана с чорбата, защото е главен селекционер на ЦСКА и упражнява треньорската си мисъл на стадион „Българска армия”
Любослав Пенев е най-известен с две неща – с прякора „Чичовото” и крилатата фраза за супата
СНИМКА: БУЛФОТО
Видимото отвсякъде доказателство за съществуването на паралелни светове. В България той е вечният кандидат – за кмет, президент, плейбой №1. За щастие – неуспял. В хипотетичната страна Чалгария обаче е герой – приятели са му най-големите мутри, кани журналистки за интервюта в джакузито си, а „питонът” му пълзи по телата на заблудени момичета. В собствените си очи пък е „човекът, който помага на бедни и богати”, „пищовът, който прави шоу за един цял народ”, „боляринът, който направи Велико Търново още по-известен и посещаван от българи и чужденци”. Лицето Димитър Маринов по прякор Пищова, пръкнало се в селцето Карайсен навръх Голяма Богородица през 1955-а, е еманация на бай Ганьо в XXI век. Но едва ли от любов към литературната класика името му попадна в гласуването за „Великите българи”, провеждано от БНТ. Възможно е да го е пуснал някой шегаджия. Не е изключено предложението да е дошло и от почитател. Пищова често се хвали, че цяло Търново се наяждало на трапезите му. Явно вярва, че любовта народна минава през стомаха.
СНИМКА: АРХИВ
Най-известната снимка на Пищова в компанията на две девойки. Особено внимание заслужават чорапите на едната участничка във фотосесията.
В собствените си очи може да е игрив джентълмен с чувство за хумор, но в нашите е прошарен балкански субект. На него дължим сетенцията „Тишината в спалнята ражда безумия”, изречена по адрес на червената му съпартийка Татяна Дончева. Дори и да го вярва, никой истински европеец не би изрекъл гласно наблюдението си. Румен Петков обаче си има оправдание – не е роден нито във Виена, нито в Лондон. И понеже знае, че из местните географски ширини е допустимо, ръси на воля всякакви „петковизми”. Трудно оставаме равнодушни към скритото послание в закачката му „Куйович, Муйович, Уйович...всеки, който завършва на тази сакрална сричка, да излезе и да каже – моите отношения с Иван, Стоян, Петров и Драган са такива."
СНИМКА: МОНИТОР
Отношението на Румен Петков към червената му съпартийка Татяна Дончева го показва като тъмен балкански субект.
5. Анонимен депутат
Кисело мляко, кирилица и тракийски съкровища – тези три неща изтъквахме като принос в световната цивилизация. От миналата година обаче сме пионери в още една дисциплина – депутатско безсрамие. Стенограмите на парламентите по света сигурно са запечатали десетки гафове, някои от които подплатени със силни крошета. Само у нас обаче вирее лекето In Vivo и за него перилни препарати няма открити. Нещо повече – то се превърна в „цивилизационния” принос на актуалното 40-о Народно събрание. За протокола припомняме, че миналата година депутат предложи да оплоди In Vivo жена с репродуктивни проблеми. Наглата оферта прозвуча на заседание на здравната комисия, но онзи, който я изрече, остана анонимен. Колегите му го скриха в масовката на обща извинителна декларация.
СНИМКА: МОНИТОР
Народните избраници носят колективно срама от гафа In Vivo.
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)