“Джаза” отиде за скрап
Мюзикълът по Боб Фоси приключи в пункт за вторични суровини
2 Септември, 2009
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Аплодисменти, цветя, сълзи от радост - без тези три неща не минава нито една театрална премиера. Какво обаче се случва, когато след десетки или стотици представления завесата падне окончателно? Оказва се, че историята и на най-успешния спектакъл не завършва с хепиенд. Понякога приключва в пункт с надпис "Вторични суровини". Както се случи с хитовата постановка на Народния театър "Ах, този джаз!". Представлението на режисьора Борис Панкин беше първата в света сценична реализация по култовия мюзикъл на Боб Фоси. Шоуто излезе 300 000 лева на създателите си. След падането му от афиша на Народния, основната част от декора отиде за скрап. "Получихме 230 лв., с които поканихме на обяд наши близки приятели за "Бог да прости", призна режисьорът.
Снимки Монитор
Спектакълът "Ах, този джаз" в Народния театър беше първата сценична реализация в света на хитовия мюзикъл на Боб Фоси. Заслугата е на режисьора Борис Панкин
- Г-н Панкин, вярно ли е, че декорът на „Ах, този джаз!" е отишъл за скрап и представлението вече няма да се играе в Народния театър?
- Да, вярно е. В средата на юни актьорът Михаил Петров ми се обади, че има заповед на директора П. Васев, с която от репертоара се снемат списък от заглавия, включително и "Джаза". Тъй като това е копродукция между Театъра, Балет "Арабеск" и нашата продуцентска компания "Мюзикъл" , основният декор и част от костюмите са наша собственост. Съответно наше е и задължението да се погрижим те да не пречат на театъра през новия сезон, а ние нямаме складова база. Така се стигна до това решение.
- Какви бяха приходите от спектакъла? Има ли вариант да е излизало по-скъпо, ако се играе, отколкото ако не се играе?
- За да се разбере това, трябва се започне с какво участваха трите страни и как се разпределяха печалбите. Народният театър участва в реализацията на материалната част на спектакъла със сумата от 15 000 лв., ние от "Мюзикъл" ООД трябваше да осигурим и 192 100 лв. и да изплатим хонорарите на постановъчния екип, както и репетиционните хонорари на гостуващите артисти. Чистите приходи от използването на спектакъла се определят, като от бруто прихода се приспадат авторските и сродни права на творческия екип и хонорарите на гостуващите артисти. Според договора ни Народният театър получава
60%, балет “Арабеск” - 25 %, а “Мюзикъл” 15%. Само за първите шест месеца, "Ах, този джаз!" реализира приход от 162 771 лв., от които чиста печалба за театъра от 69 458 лв. Данните са от отчетите на Народния театър. Или с други думи, след 6 месеца театърът си е върнал повече от 4 пъти вложените 15 000 лв. Сами може да прецените от средата на 2007-а година до април 2009-а дали проектът е бил печеливш. Добре е да се знае, че това е единственият спектакъл в българската театрална практика, подчинен изцяло и на икономически критерии - хонорарите се изплащат от прихода на всяко представление и едва след отчислението и на авторските права, които са 12% от сбора и които се разпределят между 6 правоносители, се разпределя и продуцентската печалба. За последната година нямам информация, защото със смяната на проф. Стефанов като директор се преустанови и практиката да получаваме отчети за представленията в качеството си на копродуценти. За съжаление и в сайта на Народния театър, при активиране на подменюто "Годишни отчети - Голяма сцена" излиза празна страница. Имах среща с директора Павел Васев през април тази година по два въпроса: репертоарни предложения за новия сезон и неговото решение за изтичащия договор на "Джаза". Отговорът беше, че решението ще се вземе по-късно, но среща по тази тема не се състоя. Заповедта ни разкри решението му. Мога само да съжалявам, че директорът така и не успя да види третата редакция на "Ах, този джаз!", за да я сравни с първата, която гледа през 2006-а година, но като директор на Сатиричния театър. Полезно щеше да ми е да чуя неговите размисли от професионална гледна точка.
- Платиха ли ви за метала или вие трябваше да платите за претопяване? Колко излезе “Джаза” на килограм?
- Разноските по ликвидирането на декора пое "Мюзикъл", пренасянето и претопяването стана от лицензирана фирма за скрап, а сумата, която получихме беше 230 лв., с които поканихме на обяд наши близки приятели за "Бог да прости".
- Това ли е съдбата на всяко представление, колкото и да е успешно, накрая отива на вторични суровини?
- И човекът е тленен. Но както е възкликнал котаракът Бегемот от "Майстора и Маргарита": "Ама, че шегобиец!... Ръкописите не горят!" Спомените - също.
- Нямаше ли вариант спектакълът да бъде пренесен в друг театър? Например в Пловдив?
- Този спектакъл не можеше и не може да се създаде другаде, освен в Народния театър. И ние винаги сме знаели и уважавали привилегията да работим с артистичния, технически и административен екип на първата ни сцена. Това се доказва и от на пръв поглед фрапантното несъответствие в участието на продуциращите страни според договора. Но ние вярваме,че реномето и престижът да работим за Народния театър и с неговите изключителни професионалисти е безценно.
ДРУГАТА СТРАНА
Павел Васев: не сме настоявали за претопяване
- Г-н Васев, защо “Ах, този джаз!” падна от афиша на Народния театър?
- “Ах, този джаз!” беше свален първо, защото договорът, подписан при предишния директор, изтече в края на юни. Освен това, публиката не беше достатъчно. Официално Народният театър разполага с 840 места, а неофициално със 780. Когато в залата има 200-250 души, това не е добре за театъра. През 2006-а, “Ах, този джаз” е имал 7600 души публика и 102 000 лева приходи, на следващата година зрителите са били 8400, а приходите 91 000 лева. Искам да напомня, че този спектакъл веднъж вече е бил спиран при предишния директор. През 2008 г. са се играли само пет представления с 2009 зрители и 17 000 лв. приход. За миналата година статистиката е 5 представления, 2119 души публика и 21 000 лв. приходи.
- Това ли е съдбата на всеки спектакъл – накрая декорите да отидат за скрап?
- Аз постоянно задавам на моите колеги въпроса каква е мярката за живота на един спектакъл. В случая имаме изтекъл договор и малко публика. Не е насочено лично срещу Борис Панкин. Другото му представление в Народния театър “Рейс” от Станислав Стратиев продължава да се играе с успех. В историята на Народния театър има над 1000 постановки, но в афиша влизат само 25. От 40-годишния си опит знам колко болезнено е за всеки режисьор свалянето на представление. Преди години Сашо Морфов местеше от сцена на сцена и от театър на театър едно представление, защото имаше сантимент към него. Разбирам тази чувствителност на режисьорите към това, което са създали, но такъв е естественият ход на нещата. Понеже заговорихте за претопяване на декора на “Ах, този джаз”– подчертавам, че никой от Народния театър не е искал подобно нещо. По договор ние сме собственици само на една малка част от декора. И тя си стои в склада. А от “Мюзикъл” ООД бяха много активни и те бяха инициатори да предадат тяхната част за скрап.
|
