Време е по-възрастните да се смирят. И младите хора имат право на опит


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР - 10 септември

 - Мариус, правите вечер за 90-годишнината на Николай Хайтов в Народния театър. Имаме ли памет за личностите си, или наистина всяко чудо е за три дни?

- Имаме памет. Скромни и тихи хора пазят в сърцето си стихотворение на някой поет или спомен за разказ на някой писател. Учудващо могат да ти го цитират, попадал съм на такива места. Това са съвсем обикновени българи, не интелектуалци или водещи фигури. Колкото глупаво и парадоксално да звучи, това означава,че България е преди всичко култура. Хората са в болезнено състояние, докарани са до такава изнемога от всички правителства и всички власти. Нещата, които ги крепят, са културата, вярата и автентичния фолклор. Тези неща могат да се открият в най-отдалечени кътчета в страната. Така че съм оптимист. Който трябва, вярва. Който има уши, да слуша.

- Кое е най-малкото селище, където сте играли "Сътресение"?

- Веднъж ми се случи в Айтос. Никой не зачита този град и там всеки минава транзит. Но имах прекрасен контакт с публиката. Човешкото същество е едно и също навсякъде и всяко друго разделение е суета. Играх и в Трявна и получих абсолютно нормална, човешка реакция. Важно е да се изпълнява сериозен театър и пред такъв тип публика. Тя не може да бъде разделяна по райони и на големи градове и провинция.

- Какво друго ви предстои този сезон?

- В момента репетирам с млади актьори в Сатиричния театър "Жените в Народното събрание" от Аристофан. Премиерата ще е на 11 октомври със специалното участие на Илка Зафирова и Йорданка Стефанова. В края на октомври "Златната мина" ще има и софийска премиера.

В един момент се оказах обгърнат от театър, който е жив, защото всички тези представления се играят. В крайна сметка съм щастлив, че не съм бил самотен бегач, който да не съзнава с каква скорост тича. Винаги когато ми е дотягала самотата на моноспектакъла, съм опирал до актьорите и с тях съм създавал една общност, и с тях съм се съизмервал, и с тях съм бил най-щастлив, и с тях съм се открил.

Всяко представление е обучение както за мен, така и за актьорите. Стремя се да обучавам младите чрез спектакли, защото хаосът навън е много голям и някои режисьори ги използват и изпиват по доста брутален начин. Ненавиждам това! Може би затова спрях да ходя на театър - не виждам общност.

- Пробвали ли сте да избирате актьорите с кастинг?

- Мислил съм и ще го направя, защото в България театралната ситуация се затяга. Започват да се оформят кланове и групировки, които доста ме притесняват и отвращават. Дори не съм вярвал, че ги има. Гледам да бъда толерантен към актьорите. Въпреки че са в различни групировки, у нас има много талантливи режисьори и актьори. Но има и много неоткрити хора. Трябва да се намери начин системата да се отвори към тях. Малко да се смирят по-възрастните! Да разберат, че младите хора имат право на опит, право да кандидатстват и да осъществяват свои проекти. Не знам как да стане! Ако съм знаел, щях с друго да се занимавам. Но започвам да се замислям може би за моя школа. Ще се наложи и това да направя.

- На 15 октомври ставате на 40 години, правите ли равносметка?

- Не бих го нарекъл равносметка. Човек прави избор кое е важно за него - личният живот или професията. Скептик съм към личния живот и към човека без идеали. Има светове и общества, които се борят, събират се по неведоми пътища, по предчувствие и промисъл и действат. Ако ги няма прибраните, скромните, обикновените хора, тази цивилизация щеше да се затрие. Нейната материалност, нейните големи открития щяха да я погубят!

- Вие как бягате от суетата?

- Не мога да избягам и това много ме измъчва. Едно минаване през улицата, заниманията ми с чисто битови неща са нещо неизбежно. Не се оплаквам, но не мога да избягам. Единственото възможно бягство е в театъра. Около нас е пълно със суета и пустота. Не гледам и не признавам тези риалити шоута, които бълват от екрана. С нищо не може да ме впечатлят. Цялата лъжа и всичко, с което ни използват, си го заслужаваме. Наказанието си го заслужаваме!

- Защо?

- Защото сме лениви, защото не мислим и не действаме. Защото самите ние се поддаваме, водени от желанието за удоволствие, от желанието за порока. Малцина са, които спасяват себе си.

- В тази връзка как ще коментирате концерта на Мадона у нас? Някои свещеници видяха в него причина за Божия гняв и трагедията в Охридското езеро…

- Не смея да обвинявам. На първо място, Мадона е артист. Дали е сатанист - не знам, може би. Но е много добра в работата си. Прекомерните съвпадения на концертите й с датите на християнските празници ме карат да се замисля. Но не мога и нямам право да съдя. Никой не знае откъде извира дадено наказание и дадено назидание. Наистина в една християнска държава не бива да се радват толкова много деца в деня за скръб. Но откъде те да знаят, че този ден е за тъгуване? Защо това не се изучава от най-ранна детска възраст? Никаква Мадона не ни е виновна, че този ден е за скръб.

- Защо големите имена на шоубизнеса като Майкъл Джексън плащат мястото си на върха с болка и самота?

- Не знам дали той си отиде с болка. Мисля, че си е отишъл щастлив и по един чудесен начин. Оттук нататък на неговата възраст щяха да го очакват още по-страшни неща. Смятам,че той е чисто същество, грамаден артист, абсолютно раздаващ се. Той се самоунищожи, изгни от раздаване на хората и оттук нататък щеше да предстои само агония. Той от невръстно дете е на сцената и съм сигурен, че е получил там толкова щастие. Надали има друг такъв артист! Не смятам самотата за нещо лошо. Напротив, тя е за предпочитане пред пустата връзка или изискването от обществото.

За мен - колкото време ми остава, ако мога, искам да го прекарам смислено. Нищо повече. Да оправдая многото глупости, които съм правил през младостта си. Можех да направя повече спектакли. Можех и трябваше да бъда по-добър човек. Но това е друга изповед…

.