Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2009 22:48 - Световната прима Райна Кабаиванска: Дано младото поколение ни спаси
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 2289 Коментари: 0 Гласове:
0



Двайсет години демокрация не са достатъчни

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР - 9 септември
image


Снимка: ВЕНЦЕСЛАВ ЮСКЕСЕЛИЕВ

 

- Г-жо Кабаиванска, преди години ви болеше,че България е бяло петно на картата на Европа и в чужбина за нея не се чува нищо. Промениха ли се нещата?

- За последен път се чу доста, когато приеха България в Евросъюза. Коментарите не бяха положителни. Споменаваха се преди всичко проблемите с корупцията, съдебната система и престъпността.

- Новото правителство започна амбициозно с мерки срещу корупцията и престъпността. Имаше ли отзвук в италианските медии, които следите? Какво е и вашето лично мнение?

- Отзвук не е имало. Аз не мога да коментирам тези мерки, защото не зная абсолютно нищо за живота тук. Дано новите управляващи наистина успеят. Идвам при всички правителства, затова не искам да се свързвам с никое от тях. Като мислене съм демократ либерал. Но не следя живота в България  и не мога да се ангажирам морално с никоя партия, защото не съм информирана. Иначе съм много будна по въпросите на световната политика. Липсата на България в новините не означава незначителност. Просто Европейският съюз преди всичко е бюрократична организация. Когато ходя в Брюксел и виждам тези грамадни сгради с хиляди, хиляди чиновници и делегации, се ядосвам. И депутатите в европарламента само вземат заплата. Нищо не решават. И пак са организирани по политически причини. Питате ме чува ли се нещо за България? Знаете ли какво се пише? Случайно прочетох една статистика в италиански вестник със заплатите на европейските депутати. Меглена Кунева също беше в списъка с нейната страшно висока заплата и бяха направили паралел със средната българска заплата. Нейната беше около хиляда пъти повече.

- През всичките тези години не ви ли ухажваха да станете лице на партия?

- Имах предложения, но отказвах. Ако някоя партия ме убеди, тогава може би ще се реша. Но засега никой не ме е убеждавал напълно. Смятам, че след това страшно наследство от комунистическия период ситуацията наистина е много трудна. Особено що се отнася до психиката на хората. Двайсет години не са достатъчни. Трябва да минат поколения, за да се променят нещата.

- Вас къде ви свари новината, че Тодор Живков е свален от власт?

- В Италия. Аз бях много близка приятелка с поетесата Блага Димитрова. Следях борбата й, гладните стачки, митингите. Преди първите демократични избори дойдох за един концерт. Преди да пристигна, телефонираха вкъщи със заплахи. Тероризираха мъжа ми. Бяха му казали: "Ако жена ти дойде да пее, няма повече да се върне." Помня как той ме заведе с влака до летището в Милано и в последния момент ми каза: "Ти все пак си спомни,че имаш семейство и дете."

- Как се устоява на такъв натиск?

- Аз съм малко тип Пасионария. Така че на мен ми харесват тези борчески ситуации. Тогава беше период на възраждане, ентусиазъм и мечти за реализация.

- Какво виждате в България сега? Идвате си всяка година у нас…

- Така е, идвам всеки септември, но нямам време за разглеждане. Моят маршрут е грандхотел "София" - зала "България", в която работя сутрин и следобед. Миналата година направихме малка екскурзия до Карлово. Видя ми се доста мизерно положението в провинцията. София е нещо друго, защото е голям град с инициативи и много средства. Но това, което видях в провинцията, е отчайващо. Пак казвам, истинска представа не мога да имам, защото съм далеч. Дано младото поколение ни спаси. Но виждам, че не само у нас, а и в целия свят младите не се интересуват от политика. И за съжаление не познават историята.

- Усеща ли се световната финансова криза в Италия, как се отрази тя в операта?

- Живея от 50 години там и познавам добре проблемите им. Италия изхарчи страшно много пари през миналите години. Когато аз започнах в Миланската Скала през 1961 г., имаше само три офиса - на интенданта, на административния директор и на артистичния директор. Но в замяна на това те бяха големи личности. Сега след новата реставрация на Ла Скала зад нея направиха един небостъргач за чиновници. Така че всички субсидии, които държавата дава, отиват за издръжка на тази администрация, на хора, който има безкрайни претенции,  и на  оркестъра, чиито музиканти не си носят инструментите вкъщи, защото няма нужда да се упражняват.

- Често казвате, че искате да пренесете морала на вашето поколение при днешните млади. Какво им липсва?

- Принадлежа на следвоенното поколение и ще ви споделя един много интересен факт. Когато си живял в мизерия, глад и война, някак имаш повече цели и смелост да ги постигнеш. Докато днешните млади хора са  раждани и са живели в други условия. Сега сме в света на удобното, на консумацията. Тези деца не са борбени. Свикнали са наоколо всичко да се поднася, да е удобно, хубаво. Наблюдавам следния феномен. Големите гласове сега идват от бившите комунистически страни  и от Южна Америка, защото може би са гладували и са живели в мизерия. Гласовете от богатите страни са ограничени. Някой трябва да обясни този феномен, аз не мога.

- Ще има ли големи гласове в новото поколение на България?

-  Изключителни върхове няма, но аз все се надявам да ги намеря. За да си изключителен певец, трябва да имаш преди всичко природни данни и после талант. Върху тази база вече идва характерът. Нашият живот блести външно, но в никакъв случай не е блестящ. Жертваш семейния живот, светските прояви, постоянно спазваме режим. Публиката вижда сцената - светлините, костюмите, разкоша. А когато завесата падне, действителността е една хотелска стая, самота и режим.

 - Защо ценностите се изместиха? Навремето изкуството беше на почит, сега най-добре платени са футболистите…

- Защото светът върви по пътя на консумацията. Изкуството също става консумация. Ако не може да се изконсумира и преглътне набързо, загива. Все още имам надежда, защото човекът носи у себе си нуждата от духовни потребности. Продължавам да се боря за тях и да помагам. Често казвам - тези, които имат глас, нямат пари. Това е трагедията! Затова искам в майсторските класове да намерим истински таланти, за да можем да се борим за старите стойности и красотата на изкуството.

- Разбират ли ви учениците ви?

- Да. Има чудесни деца, които искат да учат, пълни са с амбиция и са много способни. Но невинаги успяват, и то защото нямат остри лакти. За съжаление обществото често върви по пътя на ходатайствата и връзките дори по политическа линия. Ето, в Италия тя започва да се усеща.

- Когато избирате ученици, вие на какво държите?

- На таланта, културата, възпитанието. Това се вижда веднага. Не е никак лесно на младите. Парадоксално е, но по мое време беше по-леко, защото имаше много театри. А сега ангажиментите се свиват, средствата намаляват. Освен това талантът вече не е водещ в операта. Повтарям на учениците си, че трябва да са много талантливи и работливи, но и много красиви. Защото едно време ги избираше диригентът, а сега ги избира режисьорът. Всичко това е заради консумацията. Режисьорите измислят какво ли не! Може ли действието на "Травиата" да се развива във влак? Ходя на такива постановки с ужас. Само за да подкрепя моите ученици.

- В тези кризисни времена какво ще ни съхрани като нация?

- Този въпрос не се отнася само до България. В епохата на глобализация за нация е трудно да се говори. Винаги казвам на моите деца "Учете езици", защото ги избират не по вокални качества, а дали говорят френски и английски. Но ако знае само руски, не става. Смятам, че традициите на всеки народ трябва да се запазят. Преди всичко езикът. Обръщам се към медиите - пазете езика! Пишете на български! Младите трябва да знаят историята, традициите. България е толкова богата на археологическо наследство - в това отношение може да бъде сред най-оригиналните страни.

- След толкова години в Италия на какъв език мислите?

- На италиански и след това си превеждам.

.


Тагове:   поколение,   ДАНО,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434637
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031