- Владо, в понеделник играете за стотен път в "Рибарят и неговата душа" в Театър 199. С какво сте по-различен сега, отколкото преди пет години, когато излезе представлението?

- Може би съм по-улегнал и не се хвърлям с толкова голям ентусиазъм. Преди да започна да правя нещо, доста го обмислям. По-рано бях млад актьор, тъкмо бях завършил ВИТИЗ и бях много нахъсен. В общи линии правя същото, което съм правил тогава. Когато "Рибарят…" излезе, физически бях по-издръжлив, сега имам доста травми и не бих могъл да изиграя този спектакъл два пъти в един ден, както се е случвало преди пет години.

- Героят ви в спектакъла остава без душа, вас какви бесове ви владеят?

- Много са. Моментът сега е такъв, че в нашата страна има много несправедливости. Опитвам се всеки ден да ги преодолявам. И в нашата професия, и в останалите области има неща, които не би трябвало да се случват, но въпреки това ни заливат.

-  Например?

- Толкова са много, че нямам думи. Някои са толкова елементарни - като дупките по пътищата. Плащаме пътен данък, а в същото време ни се разбиват колите. В моята професия също е пълно с проблеми - играеш толкова много, влагаш цялата си душа и енергия, а не получаваш адекватна заплата. Наистина има актьори, които едва свързват двата края, а са известни имена! Това е ужасна несправедливост и толкова години никой не можа да измисли как да промени нещата. Преди не се замислях над всичко това и ентусиазмът ми беше много по-голям. Сега също имам мерак за работа, но вече искам да върша неща, които наистина ми харесват. Неуредиците започват да ме тормозят, а преди не им обръщах внимание.

- Вие също минахте през гладни години…

- Естествено, във ВИТИЗ съм бил с по два лева в джоба. Абе, тегава история! В началото винаги са гладни години. За някои продължават дълго, за други, ако имаш късмет, спират донякъде.

- Защо проблемът с актьорските заплати остава неразрешен - все пак предишният министър на културата Стефан Данаилов беше от вашата гилдия?

- Не разбирам от политика и нямам отговор на тоя въпрос. Просто виждам, че е несправедливо. Знаете ли, че в театрите хонорари не са плащани от април. А доста колеги са на свободна практика и разчитат на тях. Не може един актьор винаги да е безкористен и на сто процента да е отдаден на театъра. А в същото време всичко да върви срещу него. Актьорът е в най-лошата позиция. Той се намира по средата - нито може да промени нещата, нито гласът му се чува. Просто си седи в тази ситуация и търпи несправедливост.

- Преди изборите ви видяхме на учредяването на Движение за национално единство и спасение. Защо се включихте?

- Не знам дали то продължава да съществува, защото заминах за снимките на "Сървайвър" на Филипините и не можах да проследя развитието на нещата. След това и правителството се смени. Хареса ми идеята за гражданска инициатива. Крайно време е хората да спрат да мълчат, а да си кажат проблемите и това да стигне до управляващите. В другите страни гражданските движения са много силни и никой не допуска жалбите на хората да са глас в пустиня. Но тук, в България, всичко става изключително трудно.

- Съжалявате ли за избора да останете в България?

- Не. Аз ще остана винаги в България, няма къде другаде да отида, защото това е моята страна. Другаде не мога да работя и да живея. От друга страна - с годините се научих да не бъда категоричен, защото винаги, като кажа нещо, после то сто процента се променя. Така или иначе, това е страната, в която съм се родил, имам работа, постигнал съм някакви неща и се надявам държавата да се оправи малко по малко.

- Според вашите наблюдения младите хора интересуват ли се от политика?

- Някои се интересуват. Аз не съм от тях, защото прекалено съм ангажиран в професията си. Според мен у нас всеки трябва да се занимава с това, за което е учил. Ако това се случи, нещата ще потръгнат. Защото адски много хора се занимават с онова, което не разбират, и са заели чуждо място заради пари. Младото поколение трябва да влезе абсолютно навсякъде. Има много талантливи хора на моята възраст, но никой не им дава достъп до високи постове. А аз мисля, че точно младото поколение ще оправи тая държава. Те са с мислене, адекватно на ситуацията и темповете на живот. Възрастните опитват да се преиначат за това време, но не става. Просто това не е тяхното време. Ако младите настина излязат на първа линия, нещата ще потръгнат.

- Споменахте, че театрите не изплащат хонорари от април. Как оцеляват актьорите?

- Изключително трудно. Аз играя с колеги, които не са на щат. Само за да могат да се прехранят, те са принудени да вършат ужасни работи. Вярно е, че няма срамен труд, но е унизително един актьор, който си е свършил работата и е играл пред пълна зала, да работи като чистач, за да има какво да яде. Никой не мисли за това и умът ми не може да побере как е възможно това да се случи в европейска държава. Забележете, представленията са били пълни с публика, приходите са постъпили, но парите не са отишли към хората, които са ги изработили. Така е с колегите ми и в Театър 199, и в "Сълза и смях". Там не са виждали хонорари от април.

- Новото правителство започна доста амбициозно, имате ли надежда за промяна?

- Не мога да пророкувам дали тя наистина ще се случи. Но ако правителството успее да промени нещата, ще е супер.

- Познавате добре героите в театъра, а кои са героите на деня?

- Новите управници. Постоянно се говори за тях, пускам телевизора - те са там, разтварям вестниците - също. Дано наистина станат герои, да внесат промяна и след 2-3 години хората да ги споменават с добро.

- Безпаричието понякога води до оскотяване, как се спасяват актьорите?

- По някакъв начин се държат и причината е в това, че всеки е избрал доброволно актьорския занаят и го обича. Да, безпаричието много натежава на битието на актьора, но все пак театърът, киното, играта дават много неща и хората се крепят. Ние сме трупа в пълния смисъл на думата. Знаем си и кътните зъби, всеки си има своите проблеми, споделяме си, помагаме си.

- Имате наблюдения и сред племената в "Сървайвър", как се променя човекът в екстремни условия?

- Едва ли някой подозира, че в XXI век може да му отнемат елементарни неща като миенето на зъбите и ръцете или къпането. Когато попаднеш в такава ситуация, шокът е голям и хората се променят драстично. Гладът е огромен фактор. Тук все ще намериш нещо по улицата и дори клошарите са по-сити от участниците в риалити шоуто. Така че никой не знае как би се променил. Виждаш как излизат първични и първобитни инстинкти, без човекът да подозира, че ги притежава. Не е задължително те винаги да са с отрицателен знак. Понякога излиза готовност да се жертваш за другия - да си разделиш последната бисквита.

- Сега, когато сте млад и известен, каква е личната ви кауза?

- Да се съхраня с годините като човек и актьор. Много искам след време да съм същият, какъвто съм сега и какъвто съм бил преди пет години. По принцип съм доста стабилен като характер. Клюка или завист не могат да ме съборят лесно, така че се справям с това.

- Каква е драматургията на тазгодишния "Сървайвър"?

- Предварително не мога да кажа нищо. Епизодите ще започнат в края на месеца. В нито едно българско или световно предаване не са се случвали толкова неща, както в изданието тази година. Беше изключително трудно. Но това ще бъде най-качественото нещо, правено за българска телевизия, и според мен дори има шансове да бъде продадено в чужбина.

- Вярно ли е, че ви е ухапала змия?

- Не, това са пиар измислици. Наистина имаше много змии, на хора от екипа беше влязла в банята, пред моята къща убиха кобра, но се разминах със змийско ухапване.

 - Струва ли си да заплатиш с живота си за преживяване като "Сървайвър"?

- Да, струва си. "Сървайвър" е тест за това какъв човек си. Дава ти шанс да провериш докъде можеш да издържиш и дали всички тези неща от времето, в което живеем, са ти повлияли много, или можеш да се справиш и без тях. На мен и хората от екипа телефоните ни не звъняха два месеца и това е голяма промяна. А камо ли да гладуваш и да не можеш да спазваш елементарна хигиена. Голям човешки експеримент е "Сървайвър". Много стойностен продукт, но за мое съжаление твърде комерсиален. Но няма друг начин, реализацията е много скъпа и се налага.