Думата “ченге” не гали ухото. Навява спомени за квартални доносници и агенти на Държавна сигурност от тоталитарните времена. В най-добрия случай е по адрес на мустакат катаджия, вдигнал палка на пътя за Волуяк.
Има обаче една друга категория ченгета и пред нея свеждаме глави уважително. Срещаме ги главно във филмите. Понякога обаче и животът предлага ченгета с романтичен ореол от чест, неподкупност и професионална твърдост. Кои са те в новата ни действителност, четете в култовата ни рубрика “Пет плюс пет този уикенд”. Пак там ще намерите и легендарните ченгета от киноекрана.
Продължава на 22-23 стр.
СНИМКИ: МОНИТОР, IMDB.COM
1. Ален Делон – инспектор Шукас
- Брус Уилис – полицай Маклейн
Така изглеждаше ченгето от другата страна на желязната завеса през 80-те години. Тогава у нас обясняваха израза “чисто и просто” с дефиницията “милиционер след баня” и всяка българка бленуваше да е секретарка на инспектор Шукас.
В култовия за онези времена филм “За кожата на един полицай”, който Ален Делон режисира сам, героят му троши скъпи коли и спи с красивата си помощничка. Тези “упадъчни капиталистически номера” продължиха и в следващите ленти на синеокия актьор – “Дума на ченге” и “Не будете ченге, което спи”.
През 90-те обаче Делон явно се умори от полицейския живот в киното и мина на друга вълна. Видяхме го в по-разнообразни роли – като престарелия Казанова в драма и баща-трепач в комедия.
СНИМКИ: СП. ЕКРАН
Ален Делон (инспектор Шукас) и Ан Парийо (секретарката) в ключова сцена от “За кожата на един полицай”.
Ченгето Шукас в акция.
Малко плешив, много секси, съсипан брак. Тези три характеристики отличават ченгето в киното на 90-те. Събирателен образ е нюйоркският полицай Джон Маклейн, изигран блестящо от Брус Уилис в “Умирай трудно”.
За разлика от френското ченге-любовник, той е екшън герой. Не носи сако от туид, а мърляв потник. Предимството се вижда, когато спасява кожата си в асансьорна шахта. Суровото му лице се насълзява, само когато става дума за семейството му. Което обикновено е пред разпадане. Лошите – в случая все терористи от Европа, гледат да го цакат с роднините му.
Първият епизод на “Умирай трудно” излезе на голям екран през 1988-а с режисьор Джон Мактиърнън. Втората се появи две години по-късно под командата на Рени Харлин. Третата се извъртя през 1995-а пак при Мактиърнън, а четвъртата ни бушонира преди две години под режисурата на Лен Уайзман.
Общо взето всичките са от един калъп. Тенденцията е повече гилзи, по-малко лирични отклонения. Затова и в последната засега част, Джон Маклейн е най-корав, а семейната му история е сведена до нула.
СНИМКА: IMDB.COM
Брус Уилис в ролята на Джон Маклейн – коравото нюйоркско ченге, което отказва да умре.
3.Дейвид Карузо – Хорейшио Кейн
Рижите ченгета са рядък вид, но се срещат – поне в киното. Ако на носа им се мъдри атрибут като поларизирани очила, нещата са ясни – насреща е криминалист трето ниво и началник на дневна смяна Хорейшио Кейн. А телевизорът ви явно излъчва “От местопрестъплението “Маями”. Лейтенант Кейн е ченгето на новия милениум – оглавява криминалната лаборатория на полицейското управление в Маями. Преди да стане служител на реда, е бил сапьор. Душата му крие драма – менторът му е бил разкъсан, докато е обезвреждал бомба, снайперист е убил жена му.
СНИМКА: IMDB.COM
Дейвид Карузо в ролята на Хорейшио Кейн е най- възпитаното ченге, промъкнало се в дома ни.
4. Франсис Макдорманд
Ченге с “Оскар”. На всичкото отгоре –жена. Франсис Макдорманд гушна най-лелеяната статуетка в света на киното именно за ролята си на бременната полицайка Мардж Гъндерсън във филма “Фарго”. Това стана преди тринайсет години, но бойната Франсис продължава да е еталон за ченге в киното.
Подгонена от обичайния за бременните глад, героинята й се тъпче непрекъснато. Това обаче не я спря да разплете три убийства и едно отвличане между две преглъщания. И да вземе “Оскар”. Заслугата в случая е на ексцентрика Джоел Коен. Половинката от шантавия тандем Джоел и Итън Коен е режисьор на “Фарго”. Да не пропуснем и че е законен съпруг на Франсис.
5. Коста Цонев – Емил Боев
Не е точно ченге, а българският вариант на Агент 007. На Коста Цонев се падна честта да изиграе соц.шпионина, описан в романите на Богомил Райнов. Емил Боев му осигури славата на секссимвол през 60-те и 70-те години, а филми като “Господин Никой”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време” или “Голямата скука”, все още си имат почитатели.
Като всеки агент и българският няма постоянен адрес. В "Господин Никой" го заварваме в Париж. Обитава студио, до което водят 99 стъпала. В "Няма нищо по-хубаво от лошото време" пие кафето си на венецианския площад "Сан Марко", а в "Голямата скука" – се разхожда из Триест.
Бръмчи със стар ягуар. Колата изглежда бракма, но под смачкания є фасон се крие мощен мотор. Боев често вдига 200 километра в час "не защото бързането е наложително, а защото високата скорост поддържа нервното напрежение и ти пречи да заспиш на кормилото".
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)