Нека повярваме в хубавата приказка за България, нека тя е нашият сериал 21 Ноември, 2009
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР

 

- Ернестина, този месец минава под знака на 20 години от падането на комунизма. Как се отрази преходът на семейството ви?

- Моят преход започна малко по-рано от същата 1989 г., когато отидохме в Италия. Не можах да усетя по най-драматичен начин промените в България. Помня, че изпращах на родителите си ориз и продукти от първа необходимост.

После, във времето на Жан Виденов, заради финансовите пропасти снимките на „Вагнер" продължиха три години. На много хора промените се отразиха трагично. При моето семейство не беше така, защото останахме будни през цялото време. Запазихме реактивен мозъка си. Оцеляването през тези години не беше само физическо, а и духовно. При прехода много хора се смляха именно в духовен план от моралния и икономически недоимък.

- Заради бедността ли народът оскотя?

- Не. От духовния мързел и тоталната подмяна на ценностите. Днес 50 стотинки са ценност, а една диплома - не. Интелектът престана да се цени. Демаркационната линия е много контрастна. България има отбори по математика, физика, химия, биология и те печелят олимпиади и други състезания. А в същото време ние сме страната с най-голям брой деца, които не ходят на училище. Това разслоява обществото. Лошото е, че между тези, които печелят олимпиади по математика, и другите - неграмотните, не може да бъде прехвърлен мост. И когато утре се избират бъдещите правителства на България, аз се страхувам, че тях ще ги избират Кортеза - ромското момиче, родило на 11 години, и бъдещите й деца. Които не могат да сметнат две плюс две, нито да напишат думата "мама". Когато нямаш средства да отличиш бялото от черното, защото не си развил мозъка си, идва голямата пропаст. За мен има четири проблема, жизненоважни за оцеляването на една нация - здравеопазване, образование, култура, екология. Без тези неща не можем да говорим за народ, нация. Представете си хиляди Кортези и деца на Кортези, които избират утрешното правителство на България.

- Къде е спасението?

- Не можеш да чакаш само на държавата. Чувствителността, духовното израстване, любопитство към света, това нещо се кове вкъщи от мама, защото тате обикновено е на лов за пари. Знам, че хората са много заети, че работят по две работи, а децата им растат с интернет и телевизор. Но това е ръбът на пропастта. Няма как да стане без усилията в семейството. Много вярвам в българските жени. Българката е яка, умна, търпелива. Въпреки всичко, което й се струпва, тя намира сили и енергия да си възпитава децата, да движи напред семейството си.

- Ако дъщеря ви реши да емигрира, ще я спрете ли?

- Не, нямам право да решавам нейния живот. В мига, когато излезе от нас, детето е отделна личност, с която трябва да се съобразяваш, дори да е на три години. Бих искала родината ми да предлага условия за развитието на всичките й деца, че да няма нужда да търсят щастие навън. Когато  напуснах България, аз не го направих, защото съм несъгласна политически с Тодор Живков. Цяла България беше несъгласна. Направих го, защото потърсих по-голямо поле за изява. И ако дъщеря ми утре стане първа цигулка и отиде в "Метрополитън", имам ли право да я спра?

Но едно е да емигрираш, за да се развиваш и твоят труд да се търси, защото е специфичен. Друго е да емигрираш, за да миеш чинии, да гледаш стари хора или да сменяш памперси, за да изкараш 20 евро повече. Ако България трябва да има емигранти и емиграция, нека да е от първия  тип. Нека продаваме специалните си умения и знания скъпо и прескъпо и да връщаме парите у дома.

- Кой според вас е туморът на България?

- В наше време отдавна не говорим за тумори, а за метастази. Трябва да се изреже тая мръсотия, в която е потънала България. И духовна, и физическа, и социална. Допускам, че човек, който работи в шоколадова фабрика, ще краде бонбони. Нека открадне десет бонбона, не всички! За същото моля и българските политици - не всичко! Оставете малко да се развиват и другите. Престъпление е да се краде от социалното министерство, от здравеопазването. Престъпление срещу човечеството, не само срещу България. И въпреки това хората от предишните правителства са си позволявали да бъркат и да крадат.

- Това не е ли болестта на всяка власт - да бърка в меда?

- В Италия, Франция и Америка не е по-различно. Очевидно това е един от пороците на властта и очевидно не може да бъде избегнат. Но, както казваше съдията Ди Пиетро по време на операцията "Чисти ръце" в Италия, „Корупция ще има, но трябва да позволим на държавата да живее". Аз съм малко утопист и в момента ми се струва, че нещо у нас се променя. Няма го принципа „да си поделим тортата" и да се разберем с опозицията.

- Хората като че ли са на вълна „твърда ръка"...

- Да, докараха нещата дотам, че държава, живяла 45 години при тоталитарен режим, да иска твърда ръка. Но това е част от нашия абсурд. Чудя се какво ще оставим на децата си. Реките, горите са пълни с боклуци, свинеферми се изтичат не знам къде. Няма да забравя какво ми каза един кретен: „Аз съм на 80 години и утре ще умра." Ами ти деца нямаш ли? Внуци нямаш ли? Какво им оставяш? Не се грижим за екологията нито в природата, нито в душите си. Екология има дори в медийното пространство!

- Какво е замърсяването в тв ефира?

- Обикновено избягвам да говоря срещу конкретни предавания. Но не мога да замълча за „Цената на истината". Това е абсолютно вредно предаване. Показват суперевтини и гадни хора. Гледах едно издание, пред очите ми буквално смазаха психически едно дете. Беше гнусно. Аз съм актриса и много добре знам, че всеки носи доброто и лошото в себе си. Но аз принадлежа на „рода хомо сапиенс" и се контролирам. А в това предаване показват неконтролираните нагони на някакво полуживотно. Не мога да допусна, че принадлежим към един вид бозайници.

- Като говорим за екология в медийното пространство - как ще коментирате колосалния успех на турските сериали?

- Дължи се на мързела на българина. Съгласна съм, че не е възможно човек да не излиза от зала „България" и да слуша Бетховен всеки ден. Но хората спряха да ходят на кино, задоволяват се с тези сурогати. Разбирам, че така си почиват. Но все пак физическият мързел трябва да се преодолее. Трябва и да си даваме сметка какво ползваме. Аз чета много сериозна литература, но някой път, когато съм уморена, вземам Агата Кристи. Наясно съм обаче какво чета! Нямам нищо против да бъдат гледани и ползвани тв продукти като сериалите, но трябва да си наясно, че те са заместител.

- Какъв е вашият личен житейски сериал?

- Цяла България е в някакъв сериал, надявам се да не е турски, а професионално направен български. Нормално е човек да се стреми към празника, към приказката. Във всички женски фантазии идва принцът на бял кон и те избира сред хиляди жени. Дали защото обувчицата става само на теб, дали защото косите ти са толкова дълги и може да се изкатери по тях. Приказката е необходима, нищо че сме на по 40-50 години. В този смисъл нека повярваме в хубавата приказка за България, нека я направим професионално, нека се сбъдне. Аз знам необходимостите на тези, които са като мен. И знам, че приказката е необходима, че въображението, мечтата е нужна. Дори да е неосъществима.

. Визитка

Родена е на 2 юли в София през 1963 г.

Завършила е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов"

Дълго време играе на сцената на Бургаския театър

Звезда в игралните филми на съпруга си Андрей Слабаков "Вагнер" и "Хиндемит"

Дъщеря на писателя Чавдар Шинов

Чудесна статия!!Невероятно красива е тази жена, а начинът по който разбира това, което става в България буди възхищение! Бих я рязцелувал, ако я видя!