Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2009 08:35 - Историкът Борис Тодоров: За 20 години преподавател в САЩ взема 2 млн. долара
Автор: elenak Категория: Политика   
Прочетен: 4183 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Неспособността за справяне с насилието в училище се дължи на същите обстоятелства, които позволяват на Пламен Галев да е кандидат-депутат

 

 image

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР - 30 май

 

 

ВИЗИТКА

-         Роден на 14 юни 1973 г.

-         1997 г. завършва История в Софийския университет

-         2007 г. защитава докторат в Калифорнийския университет в Лос Анджелис

-         От 2 години преподава история на Западна Европа през Средновековието в университета Yonsei в Сеул

 

 

 

-         Проф. Тодоров, какво мислите за идеята в университетите да се влиза с тестове, а не с разработка на теми, както беше досега? Питам ви, защото познавате добре образователната систетма не само у нас, но и в САЩ и Корея.

 

-         Искам да уточня, че съм “професор”  по американския стандарт, като преподавател, разработващ собствени курсове. Според българските разбирания съм далеч от професурата. Аз съм горещ привърженик на матурите – стига да останат под свиреп централен контрол, а те правят приемните изпити излишни. По отношение на формбта им, добре конструираният тест дава ясна представа и за аналитичните способности, и за общата култура на зрелостника. Тестовете ще стимулират преподаватели и ученици да търсят по-разширени хоризонти и по-разнообразни методи. Вместо да си пращат смс-и от чин на чин, гимназистите имат стимул да участват, тъй като това ще ги улесни на матурата. Зрелостниците остават и с отворени опции как да прилагат наученото в далеч по-разнообразни посоки на развитие. Аз навремето сериозно се подготвях за темите по история... с идеята, че искам да уча история. Но с какво темата за църковната незавимимост помага на студенти, записващи публична администрация? Стандарните тестове играят една чисто психологическа роля – да поставят всички на равни начала, но и са стимул за усвояване на аналитични способности от полза за възможно най-широк кръг специалности.

 

 

 

-         Наскоро у нас излезе изследване, според което държавното образование търпи пълен крах и младите масово са неграмотни.  Нито един зрелостник тази година не е получил пълна шестица на матурите. Как си обяснявате тази ситуация?

 

-         Аз не виждам драма в това, че няма пълна шестица на матурите: това ще продължава, докато учениците не се уверят, че от матурите има смисъл. Подозирам, че още поне пет-шест години срещу матурите ще се води тиха война, част от която ще е преднамерено безотговорното отношение към тях. Причините за тази война са чисто психологически – няколко випуска зрелостници се чувстват дискриминирани от самия факт, че полагат изпит, каквито предишните випуски не са полагали. Ако следващите управляващи намерят смелостта да защитят зрелостните изпити, с времето отношението ще се промени и съотношението на пълните шестици спрямо полагащите изпита ще отговаря на това при кандидат-студентските изпити през последните десетилетия. Дали средното образование в България запада, зависи от критериите, с които го оценяваме. По-неграмотни били днешните зрелостници; а по-малко конкурентно-способни ли са на пазара на труда? По-ниски начални заплати ли получават? Накратко, по-трудно ли се оправят в живота? Мисля, ни най-малко. Хората, които се тревожат от резултатите на матурите, се тревожат от това, което възприемат като профанизация на обществения и културния живот: младите не ценят и не се интересуват от това, което се е смятало за стойностно преди години, тяхната «обща култура» се формира другаде. Вместо да говорим за «крах» на образованието, нека просто работим повече в посока приближаване на учебния материал към живота, както го изживяват «неграмотните» ученици. Нека добавя и че така формулиран, въпросът предполага друг: частното образование по-добре ли се справя?

 

-         Според официална статистика в България всеки втори ученик е жертва на агресия. Хлапетата масово не искали да ходят на училище, защото ги тормозели. Имат ли САЩ и Корея подобни проблеми? 

-         В САЩ – със сигурност. Както и в повечето страни в Европейския съюз, навярно начело с Великобритания. За Корея леко се съмнявам, но – дано се окажа лош пророк – с по-нататъшното възприемане на западни ценности като нищо и насилието в училище ще дойде. Проблемът с насилието в училище със сигурност не тръгва от училището, а от семейството. Неспособността на учители и администрация да се справят с насилието се обяснява с абсолютно същите обстоятелства, които позволяват на Пламен Галев в момента да се кандидатира за народен представител. Различните инстанции, които следва да осигуряват спокойно провеждане на учебните занимания в училище, не знаят как да приложат принципите на правата на детето и зачитането личността на ученика еднакво към всички ученици. Така както на практика правораздаващите институции се грижат единствено и само за човешките и гражданските права на уличените в различни пресъпления и като следствие оставят без защита човешките и граждански права на милионите останали, така и правата на детето се оказва, че важат само за трудните ученици, а не и за техните жертви, които са огромното мнозинство. Може би тук е огромното предимство на частните заведения, където търпимостта от тази гледна точка е по-ниска.

 

-         У нас преподавателите не се радват на финансово благополучие. Как е  в САЩ и Корея?

-         В САЩ и Корея преподавателите не са богати, но са обезпечени. Получиш ли “редовно място” (tenure), гарантирана ти е заплата за двайсет-трийсет години напред. Като събереш, получават се поне два милиона долара. Ти никога няма да видиш двата милиона накуп, но твоята благонадеждност като кредитополучател ти разрешава живот, много по-добър от този на работещи дори за повече пари, но стоящи под призрака на безработицата.

Стачки има смисъл да се организират само на по-долните академични нива – временно назначени преподаватели, докторанти, лаборанти. На тях животът никак не е розов, най-вече защото до последно не знаят ще има ли пари другия месец или – не. Аз учих в Калифорнийския университет – най-големия държавен университет в света, в най социално-ориентирания американски щат. Но дори там политиката на работодателя (самия щат) е безкомпромисна: с един замах се режат социални придобивки, установени преди десетилетия, а плахите опити за стачка – такива имаше през 2005 – не срещат подкрепа у студентите, които само се оплакват от високите такси и как нищо не получавали в замяна.

 

-         Какъв е образът на България по света сега?

-         В Калифорния често попадах на хора, посетили България. Един колега, мексиканец, беше пял на “Ален мак”, друг, палестинец, беше идвал да му връчат някаква значка за заслуги в борбата срещу световния империализъм. Трета колежка, от Сан Франсиско, се беше впечатлила от архитектурата на София. “Ти убедена ли си, че е било София?” – питам аз. “Сигурна съм – живеехме на квартира в една панелка; хазяинът ни беше постоянно пиян и се наложи да се преместим. Но много ни хареса, останахме десет дни.” Имаше и един любител на кану-каяка, чийто идол беше Николай Бухалов. Да не забравяме, че в UCLA вече десетина години съществуват певчески и инструментален състав за българска народна музика. Така че образованите американци знаят къде е България и знаят за страната ни неща, за които ние не се замисляме.

В Корея перспективата към България е по-ограничена, но и по-прецизна. Всеки кореец със средно образование знае, че столица е София. И че ядем кисело мляко. А сега – и че сме член на ЕС. Друго честно казано не знаят. За корейците всяка страна принадлежи към една негласна йерархия, построена върху БВП на глава от население, религиозна, регионална и расова принадлежност и политическа ориентация. В световен мащаб ни е отредено място в долния край на горната половина.

 

-         Лесно ли се адаптирахте в Корея?

-         Корейският ми “бяга по тъча” – дали от мързел, или от “ЕГН-то”, никак не се справям. Колкото до адаптирането, тук нещата не опират само до езика – досега не съм се сблъскал с чужденец, убеден, че Корея е новият му дом; дори за наследниците на основателя на университета, в който работя, а те са четвърто поколение, свързано с Корея, се говори, че са на път да се “завърнат” в САЩ.

 

-         Има ли българи сред Вашите студенти?

-         В Йонсе има няколко студентки-нашенки. Българи учат на различни равнища из десетките университети в Сеул. Развитието на Центъра за източни езици към Софийския университет и финансовата помощ от страна на корейското правителство са добър стимул българи да заминават да учат – на корейски и/или английски – в Сеул и Корея изобщо. Но не очаквам Сеул да се наводни от български студенти.

 

-         Късали ли сте студент? Какво е усещането да си от другата страна ?

-         Нито в САЩ, нито в Корея се провеждат устни изпити, затова садистичната наслада да скъсам мързеливия студент и да му хвърля книжката ми е отнета. Когато студентите не покрият задължителните условия, съм длъжен да ги скъсам. Но иначе политиката и в двете страни е на щедрост. Както се шегуват в UCLA, за “правилно дишане” се пише шест минус. Причината е проста: университетът не иска да намалява шансовете на собствените си възпитаници да пробият на пазара на труда. Негласно се приема, че щом веднъж си бил приет, това те прави по-обещаващ кадър от онези, които са останали под чертата. Съществува обаче и друг негласен принцип – за да пробиеш, добрата диплома е задължително, но недостатъчно условие; трябва и препоръка. Когато преподавателят ти е писал шест за “правилно дишане”, какво да каже в препоръката? 

 

-         Правнук сте на големия български историк проф. Васил Златарски, това ли събуди интереса ви към историята?

-         Интересът ми към историята, и то средновековната, ми е от шестгодишна възраст. Тогава Историята на Златарски леко ми се опъваше.

 

-         С какво помните  първата си лекция – като студент и като преподавател?

-         Свързвам началните си дни в Софийския университет с проф. Людмил Гетов, който беше декан на Историческия тогава: строгото му изражение, коректният му език, добре организираните лекции и не на последно място – полезните съвети към една тълпа неориентирани младежи – носеха нещо от духа на университета, такъв какъвто си го представям при Бицилли, Мутафчиев и Милетич.

Първата ми лекция като преподавател беше за феодализма. Имаше сложна схема на компютърна разпечатка и много ръкомахане. Отзвукът беше различен: титулярът на курса заяви, че най-после феодализмът й станал ясен; студентите от моите групи се надпреварваха да се подмазват; колегите ме похвалиха как нито веднъж не съм погледнал голите бедра на студентката от първия ред; а научният ми ръководител обеща да си каже мнението при подходяща ситуация... и тактично забрави.




Гласувай:
0



1. lado - така ли завършва итнервюто, или има ...
30.05.2009 09:49
така ли завършва итнервюто ,или има още?
цитирай
2. elenak - lado,
30.05.2009 11:59
това е
цитирай
3. pomiqrat - Насилието в училищата се дължи е...
30.05.2009 14:26
Насилието в училищата се дължи единствено на една част от учителите, които не им пука за работата им и ходят единствено на училище, за да отбият номера, а понякога го правят и пияни. А теста е най-обективния начин за оценяване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434597
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031