Шумът зад кулисите кой ще бъде директор на Народния театър приключи. Чака се хепиенд с режисьор Морфов

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/ПОЛИТИКА, 9 януари 2009

Празнично оживление бълбука из Народния театър, но причината не е само в отминалите имени дни. В началото на седмицата Павел Васев застъпи на директорския пост и това подейства на служителите като новогодишно шампанско. Защото новият шеф на имперската трупа е стар приятел на нейните поданици. През 2000-2001г.  беше административен директор на Народния и оттогава всички обичат Васев – и хората в техническите звена, и администрацията, и актьорите. Симпатията на подчинените към началника им е искрена. При първото управление на Васев (което беше съвместно с режисьора Александър Морфов като художестен директор) трупата реализира качествена продукция, удвои приходите си и това се отрази благотворно на всички джобове. В следващите сезони актьорите се хвалеха как именно при Васев са получили по-високо възнаграждение. До тогава взимали едва 1/10 от хонорарите, получавани от колегите им в съседна Македония. Подкрепиха го и в революционното за онези години решение вместо да плати дълга на трупата към „Топлофикация” да финансира нови постановки.

Освен на хората си, които зад гърба му го определят като рядко свестен човек, Павел Васев е любимец и на своя началник, какъвто се явява министърът на културата Стефан Данаилов. Двамата са тандем още от 90-те години. Между 1996-2000 Васев изкара два мандата като председател на Съюза на българските филмови дейци, а екранният майор Деянов беше главен секретар на организацията. Съвместните им усилия успяха да я позакрепят финансово и оттогава се знае, че

Васев и Данаилов „мелят”

добре заедно. Може би някъде по това време се е родило и обръщението на днешния директор на Народния театър към министъра на културата – неофициално и приятелски Васев нарича Ламбо „бащицата”.

Театралната мълва реди, че заради покровителството на бащицата Павел Васев остана без конкуренти в конкурса за директор на Народния театър. Де факто състезание нямаше, защото Васев беше единственият кандидат. Получи правото да управлява Народния театър в продължение на пет години. По преценка на комисията дори не се стигна до събеседване и всичко протече на ниво документи. Така концепцията, с която претендентът спечели поста, остана в тайна за съсловието.

Чу се обаче, че Васев ще привлече обратно Александър Морфов като главен режисьор на Народния театър. Двамата може и да не са в брилянтни приятелски отношения, но Васев се

нуждае от тази симбиоза с Морфов

в професионален план. Безспорно е добър администратор, но художествената политика му куца и това се видя по време на доскорошното му директорстване в Сатирата. Васев проведе мащабен ремонт в сградата и тя светна. Но едва няколко спектакъла, реализирани по негово време, се превърнаха в хитове, конкурентни на заглавия от афишите на други  трупи. Затова Морфов му е особено нужен в Народния театър. Ако режисьорът долети спасително от Русия, това ще осигури спокойствие на Васев в репертоарна  посока. Моделът наподобява на формулата от

2000-2001 г. – тогава Васев беше административен, а режисьорът - художествен директор на състава. Единият се занимаваше с намирането на спонсори, плащане на сметки и прочее неща от прозата на живота, а другият правеше изкуство.

От друга страна, идването на Морфов ще се окаже добър PR и за министър Стефан Данаилов. Едва ли в света на театъра има някой, който да не е наясно за конфликта между двамата и че от години именно Мастера дърпа конците в Народния. С връщането на Морфов обратно Ламбо ще се покаже ларж в очите на всички и не е изключено да видим сценка „бащицата прегръща непокорния син”. Заслугата ще е на Васев. От устата му няма да чуете крясъци, нито ще удря демонстративно с юмрук по масата. Изобщо – шеф-мечта. Става такъв и покрай работата си като директор в СТС „Екран”, и като заместник-министър на културата в правителството на Димитър Попов, и като шеф на Българския културен институт в Москва. Преди да стане корифей на администрацията, Васев беше режисьор на документални филми. Сред трийсетте му ленти са „Ятаци", "За Гошо и неговата компания", „Ген”. Не му е чуждо и  продуцентството –  през 1994 осигури финансиране за  "Гори, гори, огънче". Признава, че не се е сбогувал с киното и мечтае да заснеме лента за аутсайдерите. „Интересува ме какво се случи с тези, които не можаха да се адаптират в новите взаимоотношения в обществото. Изоставихме ли ги? Защо стана така, че виждаме свои колеги, състуденти, приятели, близки, които са на дъното, а са били горе и са имали творчески потенциал. Защо ги смля мелницата на съвременното общество”, разказва Васев в едно интервю.

Извън работата новият директор на Народния театър явно е романтик. Има зад гърба си три брака, сегашната му любов е телевизионната звезда Алис Крайчева. Обожава пътешествията по суша и море. Преди повече от трийсет години с приятели построили яхта. Закарали я в Созопол и там прекарвали всяко свободно лято. След това я подарили на живописеца от Варна Михаил Недков.

СНИМКА: АРХИВ

Новият директор на Народния театър има редкия талант да се харесва и на подчинените, и на началника си.