Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2009 19:11 - Следите на фамилия Златарски в Сеул
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 6213 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 08:26


Правнукът на големия историк разкрива Средновековието на студенти в  Корея


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР - 21 март
image
Борис Тодоров обсъжда средновековието с корейци след лекция в университета Yonsei

Златарски е бляскава фамилия, но не защото подсказва за искри на жълт метал. А защото е дала двама историци. Единият е „бащата” на българската историопис проф. Васил Златарски. Другият е Борис Тодоров – 35-годишният правнук на големия учен. Благодарение на него

Да си потомък на човека, написал колосалния труд „История на българската държава през средните векове”, не е никак лесно. Проф. Златарски е авторитет, когото е неудобно да оспориш. На него дължим периодизацията на средновековната ни история, както и голяма част от събраните извори. „Когато в рамките на собствената си работа стигам до различни заключения от тези на прадядо си, сериозно се притеснявам да не бъда обвинен в синовна (правнуковна) неблагодарност”, обяснява Тодоров. Скоро едва ли ще чуе такива атаки. Със специализацията си в чужбина и работата извън България, Тодоров

 

избяга от сянката на знаменития си дядо.

 

През 2001-а Борис заминава за Лос Анджелис и там изкарва доктората си. Шест години по-късно лети за Сеул. „За мен САЩ са страната с най-добре функциониращата университетска система – това, което би ме привлякло обратно там, е евентуално развитие в кариерата ми. Митът за “неограничените възможности” е съсипал щастието на милиони емигранти, които примамени от обещанието за “неограниченост” трудно са се установили какво конкретно (пък дори и “ограничено”) да постигнат”, обобщава Тодоров.

Засега утринното спокойствие на източната страна не е завладяло българина. „Корейският ми “бяга по тъча” – дали от мързел, или от “ЕГН-то”, никак не се справям. Колкото до адаптирането, тук нещата не опират само до езика – досега не съм се сблъскал с чужденец, който да е убеден, че Корея е новият му дом. Дори за наследниците на основателя на университета, в който работя, а те са четвърто поколение, свързано с Корея, се говори, че са на път да се “завърнат” в САЩ, все едно престоят им в Страната на утринното спокойствие е бил само една командировка”, разказва историкът.

Сред студентите на Тодоров няма българи, макар в десетките университети на Сеул да се намира по някой и друг нашенец. „Развитието на Центъра за източни езици към Софийския университет, и по-специално финансовата помощ от страна на корейски академични институции, са добър стимул българи да заминават да учат – на корейски и/или английски – в Сеул и Корея изобщо. Но не очаквам Сеул да се наводни от български студенти”. В лекциите си пред корейците Тодоров сигурно подхвърля факта, че е правнук на велик историк и специалист по средновековна история. Азиатците обаче едва ли се впечатляват така, както българите.

Научното

 

наследство на проф. Златарски

надминава 200 труда.

 

Венецът е „История на българската държава през средните векове”. Заради този труд в южното крило на Софийския университет, където се намира Историческият факултет, и до днес се шегуват, че ако не бяха усилията на Златарски, историята на България нямаше да бъде написана.

Мащабното изследване на Професора явно носи късмет на правнука му. „Преди влизането си в университета от корица до корица бях изчел само първите три тома. Това си го спомням, защото на кандидат-студентския изпит ни се падна да пишем за Асеневци. За Петър и Асен пише в третия том, та за тях написах петнайсет страници и няколко пъти изрично споменах: “както пише Златарски”. Това ми отвори вратите за университета, тъй като за Калоян и Йоан Асен не бях чел изобщо и разчитах, че проверителят ще прецени, че не ми е стигнало времето. Номерът мина”, признава Тодоров.

 

Столът на Златарски

 

е другата реликва, освен книгите, чрез която наследникът общува с бележития прадядо. „Дълги години седях на стола му, но още не съм измислил начин как да го наместя в куфара за Сеул”, засмива се Борис, попитат ли го за завещаното от дядо му. Дали от скромност или поради друга причина, но Тодоров не се впуска в подробни описания на родовата история на Златарски. „Общо взето, в рода е преобладавал буржоазният дух, сиреч били сме пълни сухари. Но да не си мислят еленчани, че съм забравил как са отровили по турско пра-пра-прадядо ми Васил, дядото на професора, за да си присвоят гората между двата града. Златарица помни и отмъщението ще е страшно”, шеговито се заканва Тодоров.

 

 

БЛИЦimage

Историкът Борис Тодоров:

Не помня лекция, на която да не съм заспал

 

-         Проф. Тодоров, с какво помните  първата си лекция – като студент и като преподавател?

-         Аз съм най-лошият слушател на лекции, който се е раждал – не си спомням една-единствена лекция, на която да не съм заспал. 23-та аудитория имаше своето магическо въздействие върху сетивата ми, може би защото беше твърде уютна, а и доста мрачна... Но магията продължи и на калифорнийска земя. Все пак свързвам началните си дни в Софийския университет с проф. Людмил Гетов, който беше декан на Историческия при записването ми: строгото му изражение, коректният му език и добре огранизираните лекции носеха нещо от духа на университета, такъв какъвто си го представям при Бицилли, Мутафчиев и Милетич.

 

-         Късали ли сте студент? Какво е усещането да си от другата страна?

-         Нито в САЩ, нито в Корея се провеждат устни изпити, затова садистичната наслада да скъсам мързеливия студент и да му хвърля книжката в лицето ми е отнета... За което горчиво съжалявам... Хе-хе. Когато студентите не покрият задължителните условия – не се явят на изпит например – съм длъжен да ги скъсам. Но иначе политиката и в двете страни е на щедрост и толерантност. Както се шегуват в UCLA (моята втора алма матер), за “правилно дишане” се пише шест минус. Причината е проста: университетът не иска да намалява шансовете на собствените си възпитаници да пробият на пазара на труда. Негласно се приема, че щом веднъж си бил приет в Йонзе или UCLA, това те прави по-обещаващ кадър от онези, които са останали под чертата. Тази щедрост обаче съжителства с друг негласен принцип – че за да пробиеш, добрата диплома е задължително, но недостатъчно условие; трябва и препоръка. Много студенти с блестящи дипломи се сещат чак в последната година на следването. Когато преподавателят ти е писал шест за “правилно дишане”, какво точно да напише в препоръката? 

 

-         В профила ви във фейсбук има доста снимки от Етиопия, като турист или като изследовател на христянството бяхте там?

 

-         Като турист. Християните в Етиопия всъщност са само около една трета, мюсюлманите почти колкото тях, а най-голямата група са “анимисти” (удобно понятие за всички, които не принадлежат към големите религии, евфемизъм за “диваци”). Но етиопските владетели в продължение на столетия са облягали властта си на християнството и подобно на нас са обяснявали всички злини с нашествието на мюсюлманите. Ще прозвучи пресилено, но мисля, че любопитството ми не се отличаваше особено от това на португалските пътешественици от шестнайсети век, сблъскали се неочаквано с една християнска култура, развивала се напълно независимо от европейската цивилизация. Етиопците са се опитвали да поддържат контакт с другите християни, за тях също е било въпрос на престиж и задължение да се поклонят на Божи гроб в Йерусалим. Но разстоянията и ограничените ресурси на страната са пречели – през дванайсети (или тринайсети?) век един етиопски цар тръгнал на поклонение в Йерусалим и Рим начело на неколкостотин души и накрая се озовал в Рим само с двама, другите били измрели от глад и болести по пътя.

 


 

Каре

САМО ФАКТИimage

-         Проф. Васил Златарски е роден на 14 ноември 1866 г. в Търново в семейството на Никола Златарчето – виден деец на просветното движение и черковната борба от епохата на Възраждането.

-         Завършва история в Петербургския университет

-         През 1893-1895 г. специализира археология в Берлин.

-         Октомври 1895 г. е командирован като лектор по българска история във Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски”).

-         От 1 септември 1897 г. е редовен доцент, а от 1 януари 1906 г. е редовен професор в Софийския университет. Два пъти е негов ректор (1913-1914 г.; 1924-1925 г.).

-         През 1918 г. излиза част I на том I от „История на българската държава през средните векове”. През 1940 г. излиза и последният III том, в него се разглежда историята на второто българско царство до 1280 г.

-         Умира на 15 декември 1935 г.

 

 

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

 

следите на Златарски светят в Южна Корея – Страната на утринното спокойствие. От две години Тодоров води в университета Yonsei (Йонзе) в Сеул курсове по история на Византия и страните от Западна Европа през Средновековието.



Гласувай:
0



1. miroslavavramov - tozi
24.03.2009 17:41
da ne ti e sastudent?
цитирай
2. elenak - Да,
24.03.2009 17:53
Миро :-)
цитирай
3. анонимен - Евала! Машала! Аферим! Иглика
26.04.2009 23:17
Евала! Машала! Аферим!

Иглика
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434569
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031